През 1908 година чрез царски указ селото Суфилари е прекръстено в Скобелево – на името на православния руски пълководец, героят на Плевен и Шейново – генерал Скобелев.
Около 1720 година е започнал строежа на джамията, която е запазена и до днес. В джамията около 1800-та година се разкрива турско училище, където учители били ходжите. Първият българин в селото бил Мильо Гюзелят. След руско-турската война селото станало чисто българско. Мильо Гюзелят посрещнал българските семейства и показал кой къде да се настани.
През 1890 година е било разкрито първото българско училище. Учениците били настанени в една постройка строена за ковачница, която се намирала в двора на Койо Василев Петков. През септември 1890 година за първи път в селото звъннал школския звънец. За първи път малките скобелчета поели своя труден път към просветата. Първата година в 1-ви клас били записани 11 деца. Първият учител бил Димитър Георгиев. През 1902 година училището е преместено в сградата на общинския обор и едва през 1910 година започва строежа на училищната сграда, която е съборена 1960 година. Голяма е била надеждата на скобелци за просвета. В продължение на 20 години те сменяли четири учебни сгради. Част от мястото на днешното училище е било подарено от гражданина Антон Пенев, преселен и починал в град Казанлък.
От 1890 до 1944 година в с. Скобелево са работили близо 25 учители, но по-запомнени от тях и с по-дълъг престой са Йордан Загоров, Христо Василев от с. Габарево, Илия и Ана Коеви от с. Скобелево, Боньо Филипов.
Откакто е разкрито училището, учебните занятия са прекъсвали само през 1912 година – през Балканската война.
След 1945 година в селото е имало две училища: едното основно турско, а другото начално българско. Турските деца посещавали турско училище, където се преподавало на турски език. Но знанията, които получавали били оскъдни, защото учителите били нередовни.
Истински прелом в учебното дело в Скобелево е настъпил през 1960 година, когато са слети двете училища в едно основно училище, получило името на Генерал Скобелев. Бил е назначен редовен учителски персонал. От ден на ден знанията на децата ставали все по-трайни, особено след излизането на закона за по-тясна връзка на училището с живота. Строежа на новото училище започва по времето на директора Спас Димитров Начев през 1960 година и завършва през 1963. Още през 1962 година училището преминава на удължен работен ден – полуинтернати, водени от редовни учители. Много труд и много безсънни нощи полагат учителите, за да направят училището да отговори на новите изисквания. Със собствени сили учителите започват да градят работилница по трудово обучение през 1963 година до 1966 година. В нея учениците получават истински трудови умения и навици. В настоящия момент в тази сграда се помещават още и компютърният кабинет и музикалната школа. През 1966/1967 година започва оборудването на кабинети по биология, физика и химия, физкултурния салон и работилницата.
През 1965 година за директор на училището е назначен Петър Бояджиев, оставил трайна диря в историята на училището и допринесъл за развитието на българския фолклор и популяризирането му в областта.
На проведеното тържество на 24 май 1971 година на директора на училището Петър Петров Бояджиев е връчена награда – орден „Кирил и Методий” II степен. Награден е с указ 825 от 19 май 1971 година на президиума на народното събрание.
През следващите учебни години училището е домакин на срещи на методическите обединения от окръга, изнасят се много открити уроци по предмети, отбелязва се празника на училището 3-ти март с различни четения, рецитали, драматизации и други. Организират се много екскурзии до исторически места в България.
Сформираната група за детско изворно творчество „Загорче” започва участия и печели медали на републикански фестивали.
Секциите по футбол и борба също печелят призови места. През 1987 година се приема план за честване на 100 годишнината от основаването на училището.
Изграден е и експедиционен отряд по „Краеведчетво” под ръководството на учителя по история Стефка Георгиева. Целта на отряда е да проучи живота и делото на опълченеца Минчо Петков Калфов от село Асен, както и родословното дърво на фамилията.
През месец октомври 1988 година се провежда конкурс за „Български народни и политически песни”
През месец ноември 1988 година е проведен конкурс рецитал „Прекланяме се пред теб Родино”.
На общинско първенство по шах и тенис на маса отбора на училището се е класирал на второ отборно място и е прибавил две нови приходни флагчета към училищната колекция.
През месец май 1991 година се провежда юбилей по случай 100 годишнината на училището.
Поради подадена оставка на дотогавашния директор Севда Костова през 1992 година на учителски съвет се избира нов директор. Предложени са две кандидатури на Донка Попова и Стефка Георгиева. За директор бива избрана Донка Попова, която и до днес не спира да води училището към успехи. С годините успява да се докаже като истински лидер, обичан и уважаван от колегите си.
За нас